Оградата е естественото продължение на идеята за красив и удобен дом.

Мъдрите хора някога казвали, че за да имаш добри съседи, ти трябва добра ограда. Боже, колко са били прави нашите предци. Какво е значението на оградата  днес, хеле ако човек има дворно място и къща, някъде в планината, е повече от ясно.

По традиция оградата очертава границите на дворното място. Можем да опънем телена мрежа или да засадим жив плет, да вдигнем тухлена стена или да сковем дъски, между които да поставим камъни. 

Както всичко в нашия живот, и оградата има своята история. Някога тя служела за защита от животни и неканени гости. Отношението към нея било толкова сериозно, че някои от зидовете, градени преди години, са запазени и до наши дни в различни крайща на страната ни.

Съвременните огради се правят от различни материали, търси се разнообразие от дизайнерски решения. Най-важното обаче е оградата да е естествено продължение на цялостната архитектура, да създава уют и  да внушава чувството за сигурност. Добре е да се огради целият двор, за да е ясна границата на имота.

Красивата и здрава ограда говори за естетическия вкус, често е белег на благосъстояние и престиж. Каквото и решение обаче да вземете, е добре да направите предварителен проект.

Всеки материал е специфичен, затова трябва да се знае какво точно ограда искаме. Общата височина не бива да надхвърля човешки ръст. Колкото по-ниска е оградата, толкова по-кокетно ще изглежда. Добре е ако ползвате два основни материала - камък и дърво, камък и желязо, или пък желязо и дърво. Оградата откъм улицата по принцип трябва да бъде по-здрава и по-красива. Тази със съседите може да е по-непретенциозна.

Не боядисвайте дървото и желязото, само ги лакирайте. Избягвайте помпозните декоративни елементи, те придават излишна натруфеност на целия двор.

Оградата не бива да доминира над архитектурата на къщата, нито да засенчва градинската мебел. Тя трябва да отговаря на стила на двора. Обикновено  се прави след като всичо е готово- къщата, настилките, градинската мебел. Оградата трябва да продължи цялостната идея на дворното място.

Разбира се, можете да минете и без ограда. С уговорката, че нямате нищо ценно в къщата. Тогава засадете жив плет. Излиза по-евтино, а е и красиво.

Живата ограда се използва за ограждане на целия участък или на части от него: детски кът, спортна площадка, басейн.

За живи стени и огради трябва да се избират растения, които могат да бъдат оформяни чрез подстригване, растат гъсто и разбира се са красиви. Можете да се спрете на видове с меки, бодливи или восъчни листа, листопадни и вечнозелени.

Живите огради могат да бъдат едноредни, двуредни,  с различна височина. Гъстотата им зависи от размера на растенията и височината на замислената ограда.

За високи над 2 м, оформени чрез подстригване огради и живи стени, могат да се използват пирамидални тополи, туя, обикновена елха, клен, някои видове глог. Високи живи огради могат да се създадат и от лиани, но ще са ви нужни опори.

За средните по височина живи огради най-подходящи са люлякът, орловите нокти, жълтата акация, птичето грозде, дрянът.

За ниските живи огради (по малки от 1м) са пригодни киселият трън, ливадникът, касисът, чимширът, дафиновото дръвче и някои други храсти с компактна листна маса и по-дребен ръст.

Ниските зелени огради се наричат бордюри. С тях могат да се отделят различните туфи цветя, да се оформят площадки и пътечки. Обикновено бордюрите са от един ред, но можете да опитате експериментално и в два реда – по-висок и по-нисък.

За да направите жива ограда от храсти, трябва първо да изкопаете траншея с дълбочина 0,4 - 0,6 метра. Широчината й зависи от това в колко реда ще засадите растенията.

Запълнете я с плодородна почва, обогатена с органични и минерални торове или торф. Ако сте се спрели на традиционното птиче грозде, засадете го шахматно през 15 см.

Корените задължително трябва да намалите и леко да подрежете. Това ще стимулира растежа на кореновата система и ще ограничи изпаряването на влагата от листата.

За жива ограда са подходящи и всички разновидности на кипариса. Изключително разпространен е чимширът, който дава усещането за нещо много българско, носи духа на старата нашенска къща.

Това е типично лаврово растение, което позволява оформянето в най-екстравагантни форми и понася добре рязането. Расте добре на сянка и полусянка, под високи дървета, на северно изложение. Късно през есента по-големите храстчета трябва добре да се завържат, за да не се изпочупят от вятъра и снега.

Мариета Колева
21.04.2009 / 12:50 - citybuild.bg